[تسیلینا]

МЕТОДИ И ТЕХНИКИ ЗА АКТИВНО УЧЕНЕ
Методи за активно учене са тези методи, които стимулират активността на участващите субекти – интелектуална, вербална, емоционална, моторна, външна или вътрешна. По отношение на това дали методите от отделни групи се наричат интерактивни, активни или активизиращи съществуват различни мнения.

Много автори са направили свои класификации на методите за активно учене, като Пл. Радев, В. Гюрова и др. По-нататък в изложението се опираме на класификацията, която предлага Л. Витанов (Витанов, 2015), тъй като според нас тя съответства най-точно на Европейската референтна рамка за осемте ключови компетентности.

Опознаване, мотивация и сближаване
С тези дейности се създават условия малките ученици не само да се опознаят, но и да разширяват знанията за себе си в различни ситуации и по различни теми. Упражненията и игрите от този вид стимулират взаимодействието и сътрудничеството, мотивират децата за работа в екип, изпълнение на проект, решаване на проблеми. Насърчават важни комуникативни умения. При тях мотивацията в резултат на външни фактори, като награди и стимули, е по-маловажна, отколкото „…активното участие на учениците в целеполагането, стимулирането на самоефективността и стремежа към самоутвърждаване, постижения и успех“.

Ценностно ориентиране, правила и предприемчивост
Този вид техники са ориентирани към по-добро разбиране на различните ценности – лични и социални. Акцент се поставя върху позитивното и конструктивно общуване, добрите постъпки и поведение, сътрудничеството, етиката, малките жестове, формирането на позиции, родолюбие, съпричастност и др. Особено ценно е прилагането на цялостен подход към ценностното изясняване – предпочитания (какво харесвам), влияния (кой ме насочва), алтернативи (има ли други възможности), последствия (какви са вероятните последствия от ценностния избор).

Класификация, визуализация и дигитализация
Тук водещата ориентация е към „динамичното онагледяване на учебния процес“, към това, самите ученици да участват в изработването на множество дидактически материали, с които да бъде наситена учебната среда. Поставен е важен акцент върху активното, но и разумно включване на дигиталните технологии в учебния процес. Идеята е те да подкрепят активното учене на децата, давайки им възможност да извършват своите проучвания, да получават и представят информация, проекти, презентации и още много други възможности за използване на технологиите. Така се формират дигитални компетентности.

Идеен обмен, дискусия, казус
При този тип техники се отива много по-далеч от обикновените обсъждания и се увеличава значението на задаваните въпроси и от учителя – правилни, добре обмислени и смислени, предимно дивергентни (имат много верни или широка гама от приемливи отговори), и от учениците към учителя и другите ученици в групови дискусии и дебати. Обръща се внимание на поощряващи въпроси, както и на продуктивни въпроси, които са зададени от ученици и са станали начало на дейност – проучване, обсъждане, проект, интервю. Техниките в тази група съдействат и за формирането на важни комуникативни умения и компетентности. Съществен момент е „обсъждане на морални дилеми в различни казуси, подходящи за предконвенционалния стадий от моралното развитие“. В тази техника особено място имат дискусиите по персонализирано дидактическо послание. При него авторитетни в обществото, училището или местната общност хора по различни начини се включват в обучението – с въпроси, задачи или послания по актуални теми.

Проучване, критично мислене и творчество
При тези техники се подкрепя „ученето чрез откриване“, главното при което е стимулирането на учениците „сами“ да проучват, опитват, преживяват. Тук от значение е не толкова точният отговор, колкото окуражаването на подрастващите да търсят валидни, подходящи отговори, като ориентацията на обучението е както към резултата, така и към процеса на неговото постигане. Важно в тази техника е и развитието на критичното мислене. Стимулира се съзнателното и целенасочено мислене, което включва проверяване на достоверността на източниците, разграничаване на факти от мнения, откриване на грешки, подвеждаща информация и др.

Решаване на проблеми
Това е една от основните стратегии и същевременно успешен метод за активно учене. Ориентацията е към представяне на разнообразни проблеми, които стимулират учениците да осъществяват редица дейности по тяхното решаване. Това са не само теми, които учебното съдържание предлага, а и реални житейски проблемни ситуации. Насърчават се и откриването на проблеми, формулирането на множество хипотези, самото решаване на проблеми, оценяването на решенията т.н. Всичко това провокира у учещите самостоятелност и активност през целия процес на работата. Чрез използването на добре и аморфно (недобре) структурирани проблеми се стимулира творческото мислене на малките ученици. Те усвояват и прилагат повече стратегии и техники за решаване на проблеми: проба – грешка, работа в обратен ред, решаване по аналогия, мозъчен щурм, замяна, хиперболизация, методи на внезапните забрани, информационна недостатъчност, метод на абсурда и мн. др.

Работа по проекти, практически дейности
При тази стратегия преподаването и ученето се осъществяват чрез разнообразни дейности, интегрирани около една тема. Темите може да бъдат от учебното съдържание по литература или заимствани от околния свят или всекидневието на малките ученици. Освен по проблеми, които вълнуват човечеството, като опазването на околната среда например, те може да работят и по редица местни проблеми. Учениците участват в индивидуални и групови проучвания, практическа дейност и представяне на резултатите от своята работа по определения проблем. Те са включени в разнообразни, но интегрирани около темата дейности – проучване, събиране и класифициране на информация, на материали, рисуване, оформяне, изчисляване, проектиране, изработване и др.

Работа в екип и експерти
Прилагането на стратегията за работа в екип включва няколко важни дидактически характеристики. Стимулира се работа в малки екипи – от двама до петима ученици. Променят се както членовете на екипа, така и ролите на членовете, като никоя от тези роли не трябва да има формални задачи и характер, а всички да предполагат реално и привлекателно, интересно участие в работата на екипа. Това са тип техники, които включват по-системно участие на родители, доброволци и по-големи ученици в обучението. Към този тип техники спадат основаните върху конструктивистките подходи и методи „кооперативно учене“, „сътрудничещо учене“, преподаване от „експерти“ (техника „Пъзел“), „реципрочно учене“. Участниците в екипа не се състезават помежду си. Те имат еднакви права и отговорности и са стимулирани към солидарност и креативност. Затова успешният екип получава една задача, една оценка и една награда.

Игри
Играта е важна дейност и мощен метод за активно учене. В нея учениците си взаимодействат активно, влизат в разнообразни роли, учат, усвояват правила и опит, развиват редица социални и когнитивни умения. Според видовете умения, които се формират в процеса на съвместна дейност, и според организационните специфики на различните варианти игрите са групирани по следния начин: драматизации, игри за развиване на паметта, вниманието и мисленето, симулации и игри за кратка почивка. Учениците формират умения за сътрудничество в съвместните игрови дейности, влизане в роли, следване на инструкции и правила и „честна“ („феър плей“) игра. Развиват стремеж към постижения, самореализация и успех. Мотивирани са и подобряват своето внимание, мислене и памет, увеличават своята работоспособност при кратка почивка и смяна на дейностите.

Рефлексия, оценка и самооценка
При активното учене особено успешно и ефективно се работи за изграждането на позитивна самооценка, там на грешките се гледа като на естествен етап от учебния процес. „Посочването на неуспехи и грешки е премерено, уважително и свързано с възможности и перспективи. Подкрепя се обучение, основано на поощрението. Така учениците развиват чувство за значимост, увереност и удовлетвореност“.

[مصنف]

پوسٹس